Александър Йорданов пред ПИК:  Този парламент беше падение. Време е "льотчикът" да катапултира, той повлече държавния самолет към катастрофа

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

С какво ще запомним 46-то НС? Този въпрос си задаваме на финала на злощастния парламент. Нито депутатите бяха депутати, нито парламентът - парламент. Това беше сборище на кресльовци, които не знаят за какво са там. Уж искаха едно, после се изпокараха кой е по-по-най демократичен и независим. Партиите на протеста, или както те са самоназоваха - на промяната, не успяха да разберат даже каква промяна искат. И държавата остана на самотек.

И така за трети път ще ходим на избори. Очакванията на анализаторите са на тях да излязат по-малко хора да гласуват. Дали политиците ще успеят да преглътнат егото си и да съставят парламент - това е абсолютно непрогнозируемо.

Потърсихме за коментар евродепутата Александър Йорданов, бивш председател на парламента. 

Интервю на Албена БОРИСОВА 

- С какво ще запомните 46-ия парламент, г-н Йорданов? 

- Има ли смисъл падението да се помни. Дори футболните запалянковци забравят лошите резултати на любимия отбор. 46-ия парламент бе поредното голямо разочарование, поднесено ни от т.нар. партии на протеста. В него доминираше езикът на омразата, достигащ често до простащина. Станахме свидетели на законодателна некадърност и политическа дребнавост, на липса на елементарни европейски ценности. А имаше и депутати видимо лишени от елементарно домашно възпитание. Видяхме „законодатели“, които не знаят нито какво искат, нито разбират какво самите те говорят. Стигна се дотам главният прокурор Иван Гешев да им изнася лекции по право. Гледката бе жалка, трагикомична. Всъщност този парламент не само повтори, но и умножи  всичко лошо от предходния - 45-то Народно събрание. Единствено парламентарната група на ГЕРБ/СДС прояви парламентарни качества,  показа професионализъм и работата на нейните депутати бе лъч на надежда за по-добри парламентарни дни в следващото 47 Народно събрание. 

- Защо стигнахме до това положение - да не може да се намерят политици, които да свършат работа? Такава ситуация на всеки срещу всеки май не е имало дори и в началото на прехода в годините след 1989 г.?! 

- Това е важен въпрос, но отговорът не е еднозначен. Права сте, че ситуация като сегашната - политическа криза съчетана с парламентарен хаос, не е имало в България. Причините са няколко. На първо място това е тяснопартийната партизанщина. Нароиха се „нови“ политици от „нови проекти“, за които политиката не е отговорна професия, а игра, представление, екшън, циркаджилък. Те работят на ужким, а в действителност целят да пооправят само личното си положение. Не ви ли направи впечатление как бързо депутатите решиха въпросите за собствените си заплати, но три дни и нощи се дърлеха за актуализацията на пенсиите. Друга причина е популизмът. Той направо мори „новите“ и т.нар. градска десница. Те искат да се харесат на избирателите си, но липсата на професионализъм не им позволи дори това да сторят. Стигна се дотам, че депутати от ДПС, например, се оказаха далеч по-подготвени за дебатите. Но бих искал да подчертая, че умереността, с която участваха в дебатите депутатите от ГЕРБ/СДС, действаше отрезвяващо. Впрочем българският национален характер е умерен, което ще рече, че във всяко свое действие ние, българите, би трябвало да влагаме ум и мяра, т.е. умереност. А 46-ият парламент бе отрицание на този дух на умереността и затова ще остане в историята като отклонение от нормалността. Българинът, поне аз така разчитам днешните обществени настроения, жадува за нормалност. На него му писна от бездарната „протестърска“ революционерщина. Затова и са така все по-остри критиките към президента Румен Радев. Защото той със своя свит по комунистически юмрук и с провокативното си говорене, не само раздели нацията, нарушавайки основни постулати на конституцията, но и изрази всичко отрицателно, което за съжаление все още обитава българската душевност.  

- Какъв ще бъде следващият парламент, няма ли да повтори последните два по представителност на политическите сили? 

- Надявам се, че поне една от партиите представени в настоящия парламент няма да присъства в следващия. Това ще е добре  за България. Но кои нови партии ще влязат в него е трудно да се прогнозира. Колкото по-малко толкова по-добре. Важно е те да не бъдат популистки, екстремистки, т.е. подобия на провалилите се „протестъри“ или на „Има такъв народ“. Важно е европейската дясноцентристка коалиция ГЕРБ/СДС да има в бъдещия парламент партньор със сходна или близка до нея програма и политическо поведение, което е в зоната на нормалността. За да имаме най-после нормално законодателство и нормално правителство. Защото експериментът със служебното правителство още дълго ще има да вгорчава живота ни. Впрочем в Брюксел очакват точно това - да се върнем на пътя на нормалността, който непонятно защо у нас някои нарекоха „статукво“. Напредъкът на западните демокрации се дължи на това, че те развиват и ценят своето статукво. Не го променят за щяло и нещяло. Не обслужват екстремистки капризи. И затова  в тези държави, в които комунизмът е лоша дума, хората живеят по-добре и по-сигурно. 

- Партиите са длъжни този път, след третия предсрочен вот, да надмогнат егото си и да съставят правителство. Ще успеят ли или ще тръгнем по спиралата на избори в избори?

- Дай, Боже, да успеят. В началото на демокрацията, когато още нямаше многопартийна система възстановените стари партии и нововъзникналите такива, макар и да не бяха официално регистрирани, дадоха пример, че могат да действат не само на площада. Ние бяхме отговорни и в пленарната зала. Самият Съюз на демократичните сили бе създаден като широка политическа коалиция, която покриваше политическото пространство от дясно през центъра до лявото - социалдемокрацията. Такова, коалиционно, бе и нашето първо правителство с премиер Филип Димитров. Затова сега е важно партиите, които имат сходни програми с тези на ГЕРБ и СДС, и твърдят, че са десни или центристки, т.е. либерални, наистина да преодолеят егото си. Те трябва да престанат да бръмчат в публичното пространство с изтърканите лафове за „статуквото“ и промяната“ и да се коалират с бъдещите победители на изборите - коалицията ГЕРБ/СДС. Така ще започнем постепенно да преодоляваме кризата, в която в която глупавото протестърство ни вкара. Защото има и умно протестърство. Такова бе то в началото на демокрацията. Тогава ние рушахме старата система, но и градяхме нова. Докато днешните „протестъри“ се оказа, че могат само да рушат, т.е. да „изчегъртват“, ако използвам с омерзение този просташки израз.

- Има страни в Европа, които добре се справят и вървейки от избори в избори? Една от тях е Белгия. Ние можем ли да се справим?

- Белгия е друга „бира“. Там коалиционният принцип е част от политическата култура. В новото белгийско правителство влизат представители на седем партии, като са отрязани само крайните фламандски националисти. В Белгия партиите търсят това, което ги сближава, а не това, което ги разделя. В страната владее политическото изкуство на компромиса. Партиите не се дървят така дивашки една срещу друга, както това е у нас. За разлика от Белгия политическото поведение на много от българските партии се определя от негативизма и от философията „На Вуте да му е зле“. Това са балкански и посткомунистически комплекси.

- Защо партиите се бавят с кандидата си за президент? Какво чакат? 

- В България няма свестен човек, който да не е охулен и оклеветен. И предполагам, че една от причините за това въздържане от ранно афиширане на кандидат за президент е именно тази. Спомнете си как дори журналисти се опитаха да омаскарят един достоен човек и професионалист като проф. Венцислав Мутафчийски. На миналите президентски избори БСП издигнаха почти неизвестен на обществеността летец от военната авиация. Консултираха се за кандидатурата му с представител на руското разузнаване. За да не допуснат грешка. И тогава мнозина нашенци повярваха, че този генерал ще управлява държавата така,  както управлява самолета. Затова и сега разочарованието от „льотчика“ е голямо. Той напълно съзнателно поведе към катастрофа държавния самолет. Време е да катапултира.

Предвиждам, че ще има втори тур на президентските избори. И тогава кандидатът, който ще спечели,  трябва да бъде не просто партиен такъв, а кандидат и на гражданското общество. За него трябва да гласуват и избирателите на онези партии, чиито кандидати са загубили на първия тур. И мисля, че причина за забавянето конкретно на ГЕРБ/СДС с издигането на кандидатурата за президент е именно тази. Предполагам, че се обсъжда в консултации с представители на гражданското общество кандидат, който на втория тур на изборите да спечели гласовете и на избиратели извън ГЕРБ/СДС. 

- Кога ще дойде "хубавият ден за българската демокрация"?

- Засега хубавите дни за българската демокрация се отлагат за неопределено време. Няма как след дълго рушене да има чудодейно строителство. „Протестите“ от миналата година и последвалите два безплодни парламента, в съчетание с неефективното служебно правителство, забавиха развитието на България, дестабилизираха държавата ни и я вкараха в капана на хаоса. Искрено се надявам, че 2022 г. ще бъде година на възстановяване от пораженията, които нанесоха на страната ни налудничавите идеи за „промяна“.